Atanas Laskov

Contact me on social media:

                 



  

All Living Things

September 8, 2007 14:39 BST

Изглежда никой не знае защо хората съществуват – каква е целта на всяко едно тяхно действие, поради каква причина са се появили, каква функция изпълняват. Може би дори не съществува отговор на тези въпроси – ако хората са резултат от някакво случайно явление, някакъв каприз на природата. Това важи и за другите живи същества, въпреки че те дори не могат да си зададат въпроса, защото не притежават съзнанието за да го направят. Логично е да се предположи, че има и други въпроси като този, които ние дори не можем да се сетим да зададен – още по-малко да им отговорим. Накратко казано, не знаем нищо.

Нещо повече – въпросите за които не можем дори да се сетим са безнадеждно далеч извън обсега на човешките ни възможности. Тези обаче, съществуването на които ни е известно, все пак можем да се опитваме да разрешими. Затова нека изберем правилният въпрос, най-общият и полезен от тези, който можем да си зададем.

Как да го намерим? Нека приемем, че искаме да разберем кои неща, кои действия можем да наречем “смислени” и кои “безсмислени”. Това са съответно такива действия, които спомагат за изпълнението на желанията ни или не им помагат. Хубаво ще е ако знаем как да отличаваме едните от другите, защото тогава ще можем да работим за изпълнението на желанията си. За да можем да направим това очевидно трябва да знаем отговора на следния въпрос – “Какви са желанията ни?”.

Всеки може да погледне вътре в себе си и ще намери най-различни желания. За съжаление те са противоречиви и изменчиви. Затова не е достатъчно да погледнем само веднъж, а трябва да го правим често и да обновяваме отговора на този въпроса “Какви са желанията ми?” След време, човек забелязва, че някои от тези желания остават трайно в съзнанието му, докато други идват и си отиват. Наистина важните са именно първите – тези, които поне в известна степен проявяват постоянство.

Така можем да научим отговора на въпроса “Какви са желанията ми?” Той ни дава възможност да отделяме смислените от безсмислените действия, но изменчивостта на отговора съвсем не ни харесва. Възможно е по най-предателски начин да се случи нещо което сме считали за смислено и за своя истинска цел, да ни изостави напълно. Дори още по-зле – желанията ни са в постоянно противоречите, създавайки ситуации в който дадено действие едновременно може да бъде и смислено и безсмислено.

Поради тези причини имаме нужда от еднозначен и устойчив начин, по който да отделяме смислените от безсмислени действия. Може би това ще е възможно, ако намерим отговор на въпроса “Защо имам тези желания?” Желанията ни дефинират всяко наше действие, те дефинират резултата от съществуването ни и това което оставяме в наследство. Затова въпросът “Защо имам тези желания?” на практика е еквивалентна на въпроса “Защо съществувам?”

Това е възможно най-общият въпрос, който може да си зададе съзнанието на едно човешко същество. Ако намери отговорът му, то тогава ясно и недвусмислено ще бъде дефинирано кои действия са смислени и кои безсмислени. Тогава човекът ще е способен винаги да действа съобразно с желанията си. Следователно това е правилният въпрос.

*

Тъй като въпросът “Защо съществувам?” е възможно най-общият въпрос, той не може да се дефинира като следствие от отговора на по-общ такъв. Той се намира на границата на човешкото съзнание.

Все пак има една частица информация, за която можем да се хванем когато търсим отговора му. Изглежда хората, а и всички други живи същества на тази планета, притежават универсалния стремеж да продължат съществуването си. Всички са убедени, че е смислено да се съществува, макар да не виждат причината за това. Всички те продължават да ядат, да ходят, да дишат и да се размножават. Когато говорим за животни, то размножаването непременно означеха създаването на генетично наследство – деца. При хората обаче, освен наследство на тялото е възможно и наследство на съзнанието. Цивилизацията е носител именно на това наследство – всички изкуства и технологии, създадени като резултат от стремежа на хората да създадат нещо ново и да запазят в него частица от себе си.

Създаването на нови неща (размножаване) на практика не е отделен стремеж, а просто израз на стремежа за продължаването и запазване на собствения живот. Бидейки смъртно, всяко същество рано или късно е обречено да умре. Тогава след него остават само нещата, които е създало по време на съществуването си.

В такъв случай единственият отговор на въпроса “Защо съществувам?”, който можем да дадем е “Съществувам за да продължа да съществувам и да създавам нови неща, които съществуват”.

Несъмнено ако зададем въпроса “Смислено ли е да се съществува?”, отговорът е “Да”. Маниакалният стремеж към живот на всички организми на планетата ни го показва. Причините които стоят зад този стремеж обаче са далеч извън границите на човешкото съзнание – и според мен завинаги ще останат там. На това се опитват да отговорят различните религии, чиято област на влиание традиционно започва именно от мястото, в което човешката логика става безсилна. Но каквито и да са качествата им, трябва да се признае, че всички те изискват безусловна вяра в определена концепция. Не може и да бъде по друг начин, защото не съществува обективна информация на която тя да се базира логическо разсъждение.

Хубаво е, че не е необходимо да се обръщаме към религията. Твърдението “Съществувам за да продължа да съществувам и да създавам нови неща, които съществуват” дава достатъчна основа за да намерим смислени отговори на по-конкретните въпроси. Именно те имат стойност в рамките на човешкия живот.

Ако се върнем назад към въпроса “Защо имам тези желания?”, ясно можем да видим, че отговорът му е “Имам тези желания за да продължа да съществувам и да създавам неща, които да същестуват”. Всеки друг човешки стремеж под някаква форма е израз на тези фундаментални потребности. Нека се върнем дори по-назад, към въпроса “Кои действия са смислени?”. Сега става очевидно, че са полезни единствено действията, спомагащи съществуването ни или създаването на нови неща.

За всяко живо същество смисълът на всичко се корени именно този стремеж. Не случайно за него е измислено съвсем точно и кратко име – Стремеж към безсмъртие.

*

Никое същество не е перфектно в уменията си да оцелява, всяко има своите недотатъци и слаби места, в резултат на които е постоянно заплашено от унищожение. Тъй като унищожението противоречи на стремежа му към безсмъртие, във всяко същество неизменно присъства и стремежът към постоянно подобрение. Но все пак какво остава за същество, което наистина е безсмъртно? Ако то съществува, какъв ще е смисълът за него ?

Поне ако е произлязло от организъм, робуващ на същата всеобхватна потребност за продължаване на живота, която притежават всички живи същества на нашата планета, такова същество бе било напълно лишено от воля за действие и създаване на нови неща. То просто ще съществува, вечно и неизменно. Изглежда, че колкото повече се доближава едно същество до безсмъртието си, толкова по-пасивно ще става то.

Човечеството е създало много образи, притежаващи свойството безсмъртие. Божествата, така както ги описват повечето религии, притежават безсмъртие, следователно те непременно трябва да притежават и абсолютна пасивност. Така обаче, като го описват религиите, тe не притежава това качество. Тоест възниква конфликт, който може да бъде разрешен само по три начина:

1. Религиите грешат, що се отнася до пълното безсмъртие;

2. Религиите грешат, що се отнася до съзидателското поведение;

3. Божествата не са същества, за които отговорът на въпроса “Защо съществувам?” е “За да продължа да съществувам и да създавам нови неща, които да съществуват.”

На пръв поглед третият вариант изглежда доста вероятен, но той е и най-безинтересен. В този случай божествата са същества, чиито цели са напълно извън човешката способност да разбира света и по-нататъшното им разглеждане е безполезно.

От друга страна първите две възможност гласят, че божествата робуват на същата потребност за безсмъртие, на която и ние. Ако приемем че е така, то поне една от двете им характеристики трябва да бъде опровергана – Или пълното съвършенство (абсолютно безсмъртие) или съзитателното поведение.

Всъщност пълното безсмъртие съвсем не е задължителна черта, за да се изгради образ близък до “божественото”. Не може дори да се твърди, че е възможно да се достигне състояние на пълно безсмъртие. Може би в рамките на развитието на всяко същество, включително и на човека, има някаква граница на съвършенство, която не може да бъде надскочена – Колкото повече се доближава някой до нея толкова по малка и трудна става вяка следваща крачка.

Ако в действителност е така, с приближаването на тази граница на съвършенство желанието да се намери начин тя да бъде надскочена ще става все по-силно. Подобно почти-безсмъртно съшество би имало характеристие на това, което бихме могли да наречем божество. То ще осъзнава факта, че наближава това ограничение и затова стемежа “да проължа да съществувам” ще е изместен от сртемежа “да създам нещо ново” ( по-добро от мен ). Идеята за могъщо и мъдро същество, което решава да създаде света без за това да има някаква очевидна причина, се повтаря в религиите. Не твърдя, че света в действителност е създаден от божество, но се вижда, че съществуването на такова същество, което проявява свойствата на “божество” е възможно, стига само да заменим абсолютното безсмъртие със сравнително.

Тоест понятието “божество” може да се дефинира като същество, което почти е достигнало максимума в нивото си на развитие. Такова едно същество ще е обзето от непреодолимото желание да създаде нещо, което е способно да прескочи собствената му граница и така да се пренесе една крачка по-близо до истинското безсмъртие. От друга страна “творението” му ще е нещо, което е несъвършено в началото, но притежава по-висока границата на развитие.

© 2007 Atanas Laskov

Atanas Laskov